Остеопорозата е заболяване, свързано с прогресивна загуба на костна маса, нарушаване на микроархитектониката на костта и увеличаване на риска от фрактура. През последните години започна да се говори много за остеопорозата, но все още сякаш не се осъзнава сериозността на заболяването и последствията, до които то води. Най-често тя се асоциира с постменопаузалните промени у жената, но етиологията и в действителност има много повече страни и не щади мъжката половина.
Не случайно остеопорозата е наричана тихата епидемия. Епидемия - предвид високата заболеваемост, а тиха – във връзка с подчертаното безсимптомно протичане. Не рядко първата изява на състоянието е фрактурата. Най-често се засягат шийката на бедрената кост, прешлените на гръбначния стълб, китката, но могат да пострадат и други кости. Засягането на шийката на бедрената кост - спонтанно или при минимално травмиране, може би има най-сериозните последствия. При жените честотата им е поне 2-3 пъти по-висока и се приближава до риска от рак на гърдата, яйчниците и матката взети заедно. Над 20% от засегнатите се нуждаят от продължителни системни грижи след инцидента, едва 15 % могат да се движат сами в дома си половин година по-късно, а над 20% е смъртността след фрактурата в рамките на първите шест месеца.
Фрактурите на прешлените на гръбначния стълб най-често засягат долния гръден и горния поясен сегмент като може да се касае за микрофрактури или по-мащабни такива. Не рядко протичат абсолютно безсимптомно или се съпровождат от тъпа, пренебрежима болка и остеопорозата остава недиагностицирана. В други случаи болката е значима, но не са малко случаите, в които се отдава на дископатии, артрозни промени, ошипявания и др. Фрактурите в прешлените водят до намаляване на ръста, промяна в естествените извивки на гръбначния стълб, кифози, в по-напреднали случаи до приближаване на гръдния кош към таза.
Остеопорозата може да бъде диагностицирана преди клиничната изява, след която пораженията са трудно податливи на терапевтичен контрол. Контролни изследвания сред рискови лица могат с голяма точност въз основа на костната плътност да определят риска от настъпване на фрактура. С най-висока информативна стойност е Двойно-енергийната рентгенова абсорбциометрия (DEXA). Резултатите се представят под формата на Т-score, при което нормата допуска едно стандартно отклонение от средните стойности за млада възраст. Когато те са до 2SD се касае за остеопения, а при повече от 2 – за остеопороза.
Висок риск за настъпване на остеопороза е свързан с наличието на следните фактори: напредването на възрастта, женския пол, етническа принадлежност – особено азиатки и кавказки, късно настъпване на менструацията и ранна менопауза, липса на бременности, ниско телесно тегло и фина костна система, тютюнопушене, прием на кофеинизирани напитки и особености в храненето. Към последните се отнасят приемът на бедна на калций храна, консумацията на богати на фибри или оксалати, които намаляват усвояването на минерала, както и придържането към диета с високо съдържание на белтъци и сол, които ускоряват отделянето на калция с урината.
Не е за подценяване липсата на достатъчно активно движение. Последното е свързано с много други рискови фактори като затлъстяване, нарушен въглехидратен толеранс до диабет, хиперлипидемия и свързаните с тях атеросклеротични поражения на съдовете на мозъка и сърцето. Физическата активност е от основно значение за натрупването на костна маса по време на растежа и поддържането на такава след това. Достатъчно активното движение подобрява метаболитния статус, увеличава енергийния разход, подобрява кръвоснабдяването на сърцето и мускулите, стимулира секрецията на ендорфини и повдига настроението, стимулира имунната система и подобрява качеството на живота. Днес много от нас се оправдават с липсата на време и възможности за практикуването на даден спорт. Истината е, че необходимото количество двигателна дейност може да бъде осигурено чрез достатъчно ходене пеша, танцуване, домакинска работа или такава в градината.
Много заболявания се отразяват на усвояването и метаболизирането на калция – ендокринни, особено тези свързаин с дефицита на полови хормони, включително водещи до първична или вторична аменорея, но така също и тиреотоксикоза, синдром на Кушинг, хиперпаратиероидизъм, дефицит на растежен хормон и др. заболявания, водещи до некачествено усвояване на витамин Д, смутеното му превръщане в по-активни метаболити или резистентност към неговото действие, вродени или придобити увреждания на бъбреците, първични дефекти в синтезата на костното вещество.
Приемът на медикаменти като кортикостероиди, хепарин, литиеви препарати, някои антиепилептични средства, диуретици, понижващи нивото на калция, както и интоксикацията с витамин Д и други могат да са причина за загуба на костна маса и приложението им изисква качествен контрол на костната плътност.
90% от коснтата маса се формира по време на растежа до 18 годишна възраст за момичетата и 20 за момчетата. След това минерализацията и активно продължава, а след 35-40 годишна възраст костното формиране придобива отрицателен знак. Здравето на костната система зависи от пиковата костна маса, натрупана именно в млада възраст, както и от момента, в който започне нейната загуба и темповете на този процес. Колкото по-висока е пиковата маса, толкова по-малка е вероятността за развитието на остеопороза. Това означава, че профилактичните мерки за предотвратяването на последната е необходимо да започнат още в млада възраст. След това те продължават със съобразителен режим на хранене и движение, включване на хормоно-заместителна терапия след настъпването на менопаузата при преценка на риска за сърдечно съдови и чернодробни усложнения, както и такива от злокачествен характер по отношение рака на гърдата, яйчниците и матката. Своевременното започване на лечение с препарати, които предпазват от костна загуба – естрогени, селективни модулатори на естрогенните рецептори, калцитонин и бифосфонати са от значение за предпазването от усложненията на остеопорозата.
