Остеопорозата се описва от Световната здравна организация (СЗО) като „системно скелетно заболяване, характеризиращо се с намалена костна маса и променена микроархитектоника на костната тъкан, водещо до повишена чупливост на костта и повишен риск от фрактури”.
Намаляването на костната маса и настъпващите с това структурни промени в костта обикновено протичат тихо и безсимптомно. С развитие на остеопорозата обаче се увеличава рискът от тежка фрактура при падане дори от собствен ръст. Затова остеопорозата се назовава още „тихият крадец”.
Статистиката показва, че рискът от остеопорозни фрактури при една жена е около 40%, докато при мъжа е около 13%. След 50-годишна възраст всяка 4-та жена и всеки 8-ми мъж имат остеопороза. В немалък процент от засегнатите е налице безсимптомно настъпила фрактура на прешлен.
Две са основните последици от остеопорозните фрактури: повишена смъртност и нарушено качество на живот. Вероятността за смърт за една жена с фрактура на бедрената шийка е приблизително равна на тази да почине от карцином на млечната жлеза. В по-големия процент от случаите това са възрастни жени, при които счупването на бедрената шийка води до трайно обездвижване и инвалидизиране, от което следват трудности в храненето, приема на течности и риск от поява на декубитални рани (рани от залежаване).
Рисковите фактори най-общо се класифицират в такива обуславящи ниска костна плътност и повишаващи риска от падане.
Счита се, че до към 20-25-годишна възраст се сформира пиковата костна маса, която се запазва около 2 десетилетия и рязко спада при жените в периода около менопауза, след което намалява постепенно в климактериума.
Достигането на индивидуална пикова костна маса се влияе от външни и наследствени фактори. Наследствените фактори предопределят постигането на съответната костна плътност, затова и при фамилност се наблюдава по-висок фрактурен риск. Влияние оказват много гени – гени за витамин D, за естрогенов рецептор, за колаген тип I и др.
Ниският прием на калций-съдържащи храни се смята за класически рисков фактор за остеопороза – не е значим, но лесно може да се коригира. Доставянето на адекватни количества калций е изключително важно в годините до сформиране на пикова костна маса.
NEWS_MORE_BOX
Ролята на физическата активност е решаваща за постигането на пикова костна маса, както в периодите на костен растеж, т.е. в млада възраст, така и при жените след настъпване на менопаузата. Ежеседмичната физическа активност повишава мускуло-скeлетната стабилност и с това има добър ефект върху костната плътност.
Тютюнопушенето, приемът на кафе > 4 чаши дневно и алкохолът повишават също риска от фрактури.
В периодa около менопаузата жените губят най-много костна маса, след което с около 2 % годишно в следващите 5-10 години. Жените с ранна менопауза (преди 43-годишна възраст) имат много по-висок фрактурен риск отколкото жените с навременна менопауза. Причината е в естрогеновите хормони, които имат благоприятен ефект върху костта и след спадането на нивата им тяхната протективна роля отпада.
Индексът на телесна маса (ИТМ) е лесен и общодостъпен показател, който информира за риска от настъпване на остеопороза. Установено е, че жените с нисък ИТМ < 19 кг/м2 имат по-висок фрактурен риск. Екип от изследователи докладва, че при жените с ИТМ < 25 кг/м2 костната плътност спада 2 пъти по-бързо отколкото при жени с ИТМ > 25 кг/м2.
Някои заболявания водят до развитие на вторична остеопороза като хронично бъбречно заболяване, хипертиреоидизъм, хиперкортицизъм, захарен диабет тип 1, хронична чернодробна недостатъчност, малабсорбция и др.
Употребата на някои видове медикаменти също повишава риска от остеопороза, като глюкокортикоидите, антиконвулсанти, хипнотици и др.
В обобщение може да се каже, че постменопаузалните жени са с по-висок риск от остеопороза, особено в случаите, когато са с ИТМ < 25 кг/м2 и имат допълнителни рискови фактори, които ускоряват костната загуба.
